Най-опасният човек на земята започна нова война
Автор: Пьотр Акопов, ria.ru
Терористичната офанзива с пейджърите в Ливан беше въведения към огромна война - и тя фактически стартира. Израел стартира да бомбардира градове и пътища в Южен Ливан - което всъщност значи подготовка за сухопътна инвазия. Само през първия ден бяха убити към 300 души, бежански потоци се насочиха към северната част на страната - Ливан се готви за трета война с Израел. Първата беше през 1982 година, втората - през 2006 година, а актуалната, чието начало се предвижда от съвсем година, може да се окаже последна за всички. Не тъй като Израел ще употребява нуклеарните си оръжия, а тъй като в най-лошия случай няма да има нито Ливан, нито Израел.
Не е ли това малко трагично?
В края на краищата Израел „ единствено “ желае да управлява Южен Ливан (както към този момент е направил след войната от 1982 г.), с цел да попречи на " Хизбула " да обстрелва територията му. Която продължава да акцентира, че удря Израел в отговор на геноцида над палестинците в Газа - и в случай че Нетаняху спре да унищожава палестинците, обстрелът ще спре. Ясно е, че Израел няма да спре в Газа: задачата му е да направи по-голямата част от Ивицата необитаема и да поеме цялостен надзор над нея. От първия ден на интервенцията в Газа Израел заплашва Ливан и " Хизбула ", като им дава обещание ориста на Газа и Хамас. Израелските закани не се одобряваха за празни, само че беше ясно, че сухопътна интервенция в Ливан ще коства доста скъпо във всеки един смисъл (човешки, репутационен, финансов) и по тази причина Израел искаше да показа бремето си със Съединени американски щати.
Това би изисквало да се предизвикат " Хизбула " и Иран да ударят израелски градове (не военни цели) или да атакуван Израел от ливанска територия, с цел да се наложи американска интервенция. Но шейх Насрала (лидерът на " Хизбула " ) и аятолах Хамейни (лидерът на Иран) нямаше да се поддадат на никаква провокация, а времето на Нетаняху изтичаше: вътрешното състояние в Израел се утежняваше, Газа беше в цялостна невъзможност (42 000 убити, само че към момента неспособни да унищожат Хамас или да изтласкат палестинците в изгнание), а Израел се сблъскваше с възходящо наказание на интернационалната сцена.
Прекратяването на сраженията и изтеглянето от Газа е невероятно: за Нетаняху това би било завършек на ръководството му и начало на тестването му, а за Израел като подобен - самопризнание за проваляне. Освен това нито Нетаняху, нито Израел желаят да бъдат държани виновни за геноцида в Газа. Така че единственият излаз, който виждат, е да продължат войната с вярата, че в някакъв миг Съединени американски щати въпреки всичко ще се притекат на помощ на своя „ 51-ви щат “.
Така че Ливан се трансформира в явна и обречена жертва, само че това не значи, че започвайки войната, Нетаняху е намерил верния метод да избави себе си и страната си. Напротив - третата ливанска война има всички шансове да се трансформира в огромна близкоизточна война. Превръщайки се в резултат и продължение на геноцида в Газа, тя може да докара до експлозия на обстановката в целия район.
Пълноценно израелско навлизане в Ливан би взривило клапата - и във войната може да се включи първо Сирия, а иракски доброволци да дойдат на ливанския фронт през сирийска територия. Иран ще оказва помощ на Ливан и " Хизбула " по всички вероятни способи, само че ще се опита да се въздържи от директно присъединяване във войната - опасявайки се от директен конфликт със Съединени американски щати, само че Израел ще продължи да се пробва да предизвика Техеран. Арабската улица ще бъде възмутена от новата израелска експанзия - натискът върху арабските държавни управления ще се ускори, доста мюсюлмански страни може да наложат ембарго върху търговията с Израел. Глобалният Юг ще стартира да изисква още по-остро Западът да обуздае „ кучият си наследник “ - и до момента в който Вашингтон няма да бъде обиден (защото Нетаняху играе на ескалиращата битка за власт в Съединени американски щати, по време на която никоя от страните не може да си разреши антиизраелски действия), Европа, която се пробва да седи на два стола, ще бъде принудена да осъди Израел недвусмислено. Като цяло израелската експанзия в Ливан ще нанесе удар по репутацията на Запада в световния Юг - тъй като няма да има наказания против агресора, нито действителен опит за прекъсването му.
Затъвайки в сражения с " Хизбула ", Израел ще се натика още повече в ъгъла - в този момент, с изключение на окървавената Газа на юг, ще има и пълноценна война на север (макар и с неналичието на въздушна мощност на Ливан). Няма излаз от тази патова обстановка, с изключение на директна интервенция на Съединени американски щати, която би разрешила да се нанесат големи вреди на армията на Хизбула. Но този вид е изрично недопустим за Америка, без значение от това кой ще завоюва изборите през ноември.
И популярност Богу - тъй като директната интервенция на Съединени американски щати в ливанската война отваря пътя към война в целия район: тогава ще е половин крачка преди влизането на Иран в него и началото на израелско-иранската, а по-късно и на иранско-американската война, в хода на която - както Нетаняху и американски ястреби като Болтън мечтаят от години - Америка ще бомбардира Иран до каменната епоха: т.е. ще употребява нуклеарни оръжия (уж с цел да унищожи иранските нуклеарни съоръжения). В реалност това би било стъпка към напълно действителна злополука - и може би освен в районен мащаб.
Именно с това си играе Нетаняху, започвайки третия Ливан и това го трансформира в най-опасния човек на земята.
Инфо: ria.ru
